Обезпечително производство – цел и процедура

Същността на института на обезпечението в гражданския процес се свежда до следната цел: да защити заплашеното материално право, като осигури възможност за практическото осъществяване на целената с иска (респ. бъдещия иск) защита, т.е. като обезпечи иска. Или с други думи казано, законът предвижда възможност докато трае съдебният процес относно даден спор и все още няма окончателен съдебен акт, ищецът предварително да защити интересите си, като поиска от съда да допусне обезпечение на иска.

Така, докато трае съдебният процес, обективно исковата защита се забавя. Например: заведен е иск, с който ищецът цели да осъди ответника да му заплати определена парична сума. Съдебният процес може да отнеме различен период от време, като понякога се проточва с години, в зависимост от правната и фактическа сложност на делото и действията на страните. В рамките на периода от заявено искане за защита до съда на накърнени права на ищеца, до постановяване на съдебен акт, чрез който да се постанови реализиране на търсената с иска защита, ответникът, който очаква осъдително решение, може да предприеме фактически и правни действия, с които да осуети възможността за реализиране правата на ответника. Под страх от осъдително решение недобросъвестният ответник може да се разпореди с движимите и недвижими вещи, които разполага, да ги укрие, при което дори и ищецът да бъде снабден с изпълнителен лист за своите притезания, той реално няма да има върху какво да насочи изпълнението. Така би се стигнало до ситуация, в която ищецът, макар и да има право да получи от ответника дадена сума пари, което право му е признато от съда, в крайна сметка няма от къде да събере вземането си. С оглед на тази опасност, обезпечителното производство е предвидено с цел да защити ищеца, като лиши ответника от фактическа или правна възможност да предприеме действия, с които да осуети търсената искова защита. Законът дава възможност на ищеца още преди завеждане на дадено дело, или докато трае съдебният процес, да поиска от съда и съдът да допусне обезпечение на неговия иск, напр. чрез налагане на запор върху сумите по банковите сметки на длъжника, чрез възбрана върху недвижим имот на длъжника и др. По този начин ответникът не може да изтегли сумите от запорираните си банкови сметки, а дори и да се разпореди с възбранения си имот (напр. дори и да го продаде и имотът към приключване на делото да има нов собственик), ищецът ще има право да иска продажбата на този имот и чрез продажната цена да събере вземането си.

Съществена характеристика и предимство на обезпечителния процес е предвидената в закона бързина при разглеждането на молбата за допускане на обезпечение, както и ниските държавни такси.

Разбира се, допускането на обезпечение предполага наличието на определени предпоставки, предвидени в закона, като нужда от обезпечение, евентуална основателност на иска, подходяща обезпечителна мярка и др., които предпоставки се преценяват от съда във всеки конкретен случай. Все повече се налага в практиката на съдилищата при допускане на обезпечение да се задължава ищецът да внесе по сметка на съда определена парична сума, която да служи като гаранция. Целта на гаранцията е в случай, че евентуално искът бъде отхвърлен и се окаже, че неоснователно имуществото на ответника е било възбранено/ запорирано и др., гаранцията да послужи като обезщетение за ответника за претърпените от него вреди от неоснователното засягане на правната му сфера.

Обезпечение може да бъде допуснато по искови претенции с всякакъв предмет. Обезпечение на иск може да се иска в два момента:

• Преди искът да е предявен. В този случай ищецът обаче ще получи указания от съда да предяви пред съд обезпечения иск в срок, не по-дълъг от един месец.
• Докато трае съдебният процес по вече предявен иск. Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може при преценка за необходимост да поиска от съда обезпечаване на иска.

В закона са посочени няколко вида обезпечителни мерки, но в зависимост от вида на търсената защита и конкретната обезпечителна нужда, могат да бъдат допуснати различни по вид обезпечителни мерки. Обезпечителната мярка най-често се изразява в запор върху вземания и движими вещи на длъжника, възбрана върху недвижим имот на длъжника, спиране на МПС на длъжника от движение, спиране на изпълнение и др. подходящи според предмета на делото обезпечителни мерки.

Налагането на допуснатото от съда обезпечение се извършва по различен начин в зависимост от вида на обезпечителната мярка. Така, когато се касае за възбрана върху имот, обезпечителната мярка се налага чрез вписване в нотариалните книги в Службата по вписванията; когато обезпечителната мярка е запор върху суми по банкови сметки, запорът се налага от съдебен изпълнител и др.

Адвокатско дружество „Савова“ има богата практика в производството по обезпечаването на бъдещи и вече предявени искове, допускане на допълнително обезпечение, замяна на допуснато обезпечение, налагане на всякакъв вид обезпечителни мерки, както и представителство при обжалване на допуснати обезпечителни мерки. Екипът ни може да предложи консултация и представителство при необходимост от провеждане на обезпечително производство, както и защита на законните Ви права и интереси в случай на допуснато без основание обезпечение. При нужда от съдействие, консултация или процесуално представителство, не се колебайте да се свържете с нас!

Настоящата статия не представлява правна консултация.

Автор: адвокат Антония Самарджиева