Същността на института на обезпечението в гражданския процес се свежда до следната цел: да защити заплашеното материално право, като осигури възможност за практическото осъществяване на целената с иска (респ. бъдещия иск) защита, т.е. като обезпечи иска. Или с други думи казано, законът предвижда възможност докато трае съдебният процес относно даден спор и все още няма окончателен съдебен акт, ищецът предварително да защити интересите си, като поиска от съда да допусне обезпечение на иска.

Така, докато трае съдебният процес, обективно исковата защита се забавя. Например: заведен е иск, с който ищецът цели да осъди ответника да му заплати определена парична сума. Съдебният процес може да отнеме различен период от време, като понякога се проточва с години, в зависимост от правната и фактическа сложност на делото и действията на страните. В рамките на периода от заявено искане за защита до съда на накърнени права на ищеца, до постановяване на съдебен акт, чрез който да се постанови реализиране на търсената с иска защита, ответникът, който очаква осъдително решение, може да предприеме фактически и правни действия, с които да осуети възможността за реализиране правата на ответника. Под страх от осъдително решение недобросъвестният ответник може да се разпореди с движимите и недвижими вещи, които разполага, да ги укрие, при което дори и ищецът да бъде снабден с изпълнителен лист за своите притезания, той реално няма да има върху какво да насочи изпълнението. Така би се стигнало до ситуация, в която ищецът, макар и да има право да получи от ответника дадена сума пари, което право му е признато от съда, в крайна сметка няма от къде да събере вземането си. С оглед на тази опасност, обезпечителното производство е предвидено с цел да защити ищеца, като лиши ответника от фактическа или правна възможност да предприеме действия, с които да осуети търсената искова защита. Законът дава възможност на ищеца още преди завеждане на дадено дело, или докато трае съдебният процес, да поиска от съда и съдът да допусне обезпечение на неговия иск, напр. чрез налагане на запор върху сумите по банковите сметки на длъжника, чрез възбрана върху недвижим имот на длъжника и др. По този начин ответникът не може да изтегли сумите от запорираните си банкови сметки, а дори и да се разпореди с възбранения си имот (напр. дори и да го продаде и имотът към приключване на делото да има нов собственик), ищецът ще има право да иска продажбата на този имот и чрез продажната цена да събере вземането си.

Съществена характеристика и предимство на обезпечителния процес е предвидената в закона бързина при разглеждането на молбата за допускане на обезпечение, както и ниските държавни такси.

Разбира се, допускането на обезпечение предполага наличието на определени предпоставки, предвидени в закона, като нужда от обезпечение, евентуална основателност на иска, подходяща обезпечителна мярка и др., които предпоставки се преценяват от съда във всеки конкретен случай. Все повече се налага в практиката на съдилищата при допускане на обезпечение да се задължава ищецът да внесе по сметка на съда определена парична сума, която да служи като гаранция. Целта на гаранцията е в случай, че евентуално искът бъде отхвърлен и се окаже, че неоснователно имуществото на ответника е било възбранено/ запорирано и др., гаранцията да послужи като обезщетение за ответника за претърпените от него вреди от неоснователното засягане на правната му сфера.

Обезпечение може да бъде допуснато по искови претенции с всякакъв предмет. Обезпечение на иск може да се иска в два момента:

• Преди искът да е предявен. В този случай ищецът обаче ще получи указания от съда да предяви пред съд обезпечения иск в срок, не по-дълъг от един месец.
• Докато трае съдебният процес по вече предявен иск. Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може при преценка за необходимост да поиска от съда обезпечаване на иска.

В закона са посочени няколко вида обезпечителни мерки, но в зависимост от вида на търсената защита и конкретната обезпечителна нужда, могат да бъдат допуснати различни по вид обезпечителни мерки. Обезпечителната мярка най-често се изразява в запор върху вземания и движими вещи на длъжника, възбрана върху недвижим имот на длъжника, спиране на МПС на длъжника от движение, спиране на изпълнение и др. подходящи според предмета на делото обезпечителни мерки.

Налагането на допуснатото от съда обезпечение се извършва по различен начин в зависимост от вида на обезпечителната мярка. Така, когато се касае за възбрана върху имот, обезпечителната мярка се налага чрез вписване в нотариалните книги в Службата по вписванията; когато обезпечителната мярка е запор върху суми по банкови сметки, запорът се налага от съдебен изпълнител и др.

Адвокатско дружество „Савова“ има богата практика в производството по обезпечаването на бъдещи и вече предявени искове, допускане на допълнително обезпечение, замяна на допуснато обезпечение, налагане на всякакъв вид обезпечителни мерки, както и представителство при обжалване на допуснати обезпечителни мерки. Екипът ни може да предложи консултация и представителство при необходимост от провеждане на обезпечително производство, както и защита на законните Ви права и интереси в случай на допуснато без основание обезпечение. При нужда от съдействие, консултация или процесуално представителство, не се колебайте да се свържете с нас!

Настоящата статия не представлява правна консултация.

Автор: адвокат Антония Самарджиева

Много често се случва да разберем, че сме осъдени по дадено дело, едва когато получим покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че ако не заплатим определена сума в указания срок, съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение. В този случай може да ни бъде наложен запор на трудовото възнаграждение, на банковите сметки, на МПС, да бъде наложена възбрана на недвижим имот и други.

Едва на този етап извършваме справка и установяваме, че преди това срещу нас е заведено дело, по което не сме надлежно уведомени и сме осъдени без изобщо да подозираме за това.

В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) изчерпателно са посочени начините, чрез които се връчват съобщенията и призовките в гражданския процес. Един от тези начини е връчването чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Доколкото прилагането на този начин е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки, за да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване. Разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК гласи следното:

„Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.”

Посочената норма се отнася за случаите, при които има данни, че лицето живее на посочения адрес, но то не може да бъде намерено и не може да се намери лице, на което съобщението да бъде връчено, т.е. налице е кумулация на предпоставки за залепване на уведомление. Видно е, че връчителят има задължение не просто да отиде до адреса и да провери има ли някой там, а при условие, че не намери лице на което да връчи книжата, длъжностното лице е длъжно да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение в този период.

Предвид гореиложеното, за да е налице надлежно връчване, връчителят следва да е установил обстоятелствата по чл.47, ал.1 от ГПК и те следва да бъдат описани в призовката, т. е. да е посочено поради какви причини адресатът не може да бъде намерен на адреса, да е събрал достатъчно данни по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че адресатът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, да е посочил в кои дни и какви часове от денонощието е посетил адреса и едва след това да е пристъпил към залепване на уведомление. Освен това, връчването чрез залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес, (ако той е различен от постоянния) или на регистрирания постоянен адрес (ако няма различен настоящ). Залепването на уведомление на друго място е без правно значение. В този смисъл е постановено Решение №233 от 03.07.2014 год. по гр. д. №7723 от 2013 год., IV ГО на ВКС.

Често в практиката се срещат случаи, в които връчителят не е изпълнил правилно процедурата по чл.47 от ГПК, хипотезите на нарушения са многобройни, едни от които са следните: 1) посетил е адреса само два пъти; 2) посетил е адреса три пъти, но всички посещения са през работни дни; 3) посетил е адреса три пъти, като единия път е бил в неприсъствен ден, но интервала между посещенията не е спазен; 4) съдебните книжа са връчени на постояниия Ви адрес, а не на настоящия (в случай, че те са различни).

В изброените случаи е допуснато съществено процесуално нарушение при уведомяването и е опорочено извършеното призоваване чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, което е основание за обжалване.

Друга възможна хипотеза, при която би могло да се допусне нарушение при връчването на съобщения, е към датата на залепване на уведомлението да сте имали обичайно местопребиваване в чужбина и настоящият Ви адрес да е извън пределите на Република България. В този случай Вие може изобщо да не разберете, че Ви е било връчено съобщение, поради което Ви се отнема възможността да подаде възражение и частна жалба в предвидения в закона срок. Разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК предвижда, че ако връчването е извършено редовно, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. В случай, че съдът не Ви е назначил особен представител, който да представлява Вашите права и интереси, означава че е ограничено правото Ви на защита в процеса. Нарушени са началните принципи на равенство на страните в процеса и състезателното начало. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ГПК: „съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички.” Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ГПК: „Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразяват становище по тях.”

В разгледаните по-горе хипотези е налице нарушение във връзка с връчването на съдебните книжа, което е основание да депозирате на частна жалба и възражение, като поискате възстановяване на срока, в който да изложите становище по предявената срещу вас претенция и да защитите правата и интересите си.

Срокът за обжалване е едномесечен и започва да тече от момента, в който сте узнали, че срещу Вас е образувано дело. Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато са налице основанията, визирани в чл.423, ал.1, т.1 до т.4 от ГПК, а именно: 1) заповедта за изпълнение не е била връчена на длъжника надлежно; 2) заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Следва да имате предвид, че подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на издадената срещу Вас заповед за изпълнение на парично задължение. В случай, че поискате спиране на принудителното изпълнение, Вие следва да представите надлежно обезпечение.

Адвокатско дружество „Савова“ може да Ви предложи правно обслужване в случаи на нередовно връчване на съдебни книжа, в които Ви е била отнета възможността да изразите становище по основателността на предявените срещу Вас претенции. При нужда от съдействие, консултация или процесуално представителство, не се колебайте да се свържете с нас!

Автор: адв. Адрияна Янчина

От началото на 2018 г. ДДС декларациите ще се подават само по електронен път.

От началото на годината ежемесечните справки-декларации по ДДС, които търговските дружества подават в НАП, се изпращат само по интернет. Това важи и за декемврийските документи, които трябва да се изпратят заедно с дневниците за покупки и продажби в приходната агенция до 15 януари 2018 г. Промяната ще засегне под 1% от фирмите, които подават справки-декларации, тъй като и до този момент над 99% от документите постъпват в НАП по електронен път.

Новият режим на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) предвижда изключение от правилото за електронно подаване на ДДС документите да се прави при подаването им от наследници или заветници при смърт на физическо лице – едноличен търговец, както и в някои други редки случаи (чл. 126, ал. 4, 7 и 8 от ЗДДС). Освен това, лицата, на които регистрацията по ЗДДС е прекратена през декември 2017 г., и които не са подавали ДДС-декларации по електронен път до датата на дерегистрацията им, за последния данъчен период, подават тези документи на хартиен и на технически носител, в компетентната териториална дирекция на НАП.

От началото на годината се съкращава срокът от 14-дневен на 7-дневен за подаване на заявление в случаите на възникване на основание за регистрация по закона.

Когато облагаемият оборот от 50 000 лв. е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, срокът за подаване на заявление за задължителна регистрация по ЗДДС е 7 дни от датата, на която е достигнат оборотът.

При прекратяване на юридическо лице без ликвидация или на неперсонифицирано дружество, или на осигурителна каса, органите по приходите ще дерегистрират лицето служебно.