Обезщетение за неимуществени вреди на пострадали при ПТП

По последни данни България е на първо място в ЕС по брой загинали при катастрофи с коли. Настоящата статия цели да даде повече яснота относно кръга на лицата, които могат да получат обезщетение за претърпените вреди, както и обстоятелствата, които се взимат предвид при определяне на размера на обезщетенията.

Право да получат обезщетение при ПТП имат увредените лица, а именно: пасажерите, пешеходците и другите участници в движението, с изключение на виновния за настъпването на пътнотранспортното произшествие водач. В случай, че лицето е починало вследствие на ПТП-то, това право имат неговите близки (съпруг/а, родители и деца), включително лице живяло във фактическо съжителство с починалия, като всеки от тях поотделно има право да получи обезщетение. По изключение такова право имат и неговите близки, които могат да докажат дълбока и трайна емоционална връзка с починалия. Срокът за претендиране на обезщетението е 5 години от датата на настъпването на инцидента.

На обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. Към групата на неимуществените вреди спадат всички негативни последици – болки и страдания, понесени във връзка с получените травми, докато към имуществените вреди спадат всички разходи, които лицето е понесло във връзка с процесното събитие – разходи за оперативни намеси, болничен престой, медикаменти, рехабилитация, ремонт на щетите по автомобила и т.н.

Съгласно чл. 493, ал. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) „Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.“

Предвид изложеното пострадалите насочват своите претенции към застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. В случаи, в които ПТП-то е причинено от МПС, което няма валидно сключена застраховка гражданска отговорност и/или виновният водач е избягал от местопроизшествието и не е могъл да бъде идентифициран впоследствие, обезщетение за причинените вреди се дължи и от Гаранционен фонд.

В хода на процеса следва да бъдат доказани следните факти и обстоятелства: 1) вината за настъпването на ПТП на соченото от Вас лице; 2) получаването на твърдените увреждания, както и причинно следствената им връзка с ПТП-то; 3) наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач в застрахователното дружество към момента на настъпване на ПТП-то.

Съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) съдът присъжда обезщетения за неимуществени вреди по справедливост. Съгласно приложимата съдебна практика преценката на съда следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите, а именно преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като например характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други.

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди вследствие претърпени телесни увреждания се определят след отчитане на характера и степента на уврежданията, обстоятелствата отразени в представените по преписката документи и съобразно извършен медицински преглед (в случай, че такъв е необходим).

Степента на уврежданията се определят съгласно легалните дефиниции на чл.128, 129 и 130 от Наказателния кодекс (НК) за лека, средна и тежка телесна повреда. За прецизиране на уврежданията се използва категоризацията на основните видове травматични увреждания или процентът на загуба на работоспособност/инвалидност.

  1. При определяне размера на обезщетението, задължително се вземат предвид следните обстоятелства и факти:
  • Характер и степен на уврежданията;
  • Интензитет и продължителност на търпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди;
  • Протичане на оздравителния процес – продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции;
  • Период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата; време за възстановяване;
  • Усложнения вследствие на уврежданията; възможност за бъдещо влошаване на състоянието (по лекарска преценка);
  • Остатъчни негативни последици от уврежданията; белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и други;
  • Общо физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни заболявания;
  • Наличие и процент на временна или трайна загуба на работоспособност;
  • Възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимост от такава;
  • Професията на пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по професията си;
  • Начин на живот на пострадалия преди и след ПТП-то;
  • Причинените морални и психически страдания;
  • Социално-икономическите условия в страната;
  • Съдебната практика при подобни случаи;
  • Наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия;
  • Брой на лицата, имащи право на обезщетение с оглед наличието на нормативно определени лимити на отговорност.

В случай, че лицето, претърпяло телесни наранявания, откаже лечение, не спазва лекарските предписания и процедури в рамките на оздравителния процес, не е извършило предписаните рехабилитации, сумата за обезщетение се редуцира.

  1. При определяне на размера на обезщетението при смърт се вземат предвид следните обстоятелства:
  • Отношенията между загиналия при ПТП и претендиращите обезщетения правоимащи лица – родствена връзка с наследодателя, в какво качество наследника претендира обезщетение (майка, баща, съпруг/съпруга, дете);
  • Живеещи в едно домакинство с починалия или не;
  • Наличието на финансова и/или друга зависимост между тях;
  • Степента на емоционална връзка;
  • Възраст на починалия и неговите наследници – пълнолетни, непълнолетни, малолетни;
  • Наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия (пострадалият следва със свои неправомерни действия да е спомогнал за настъпването на вредоносния резултат в по-голям обем);
  • Брой на лицата, имащи право на обезщетение с оглед наличието на нормативно определени лимити на отговорност;
  • Съдебна практика към датата на настъпване на събитието.

Нашата мисия е да бъдем полезни не само на хората, които решат да станат наши клиенти, но и на всички пострадали при ПТП. Поради тази причина имате възможност да се консултирате с наш юрист по телефон и да получите отговор на всички ваши въпроси относно правата Ви за претендиране на застрахователно обезщетение. Консултациите са напълно безплатни.

Адвокатско дружество „Савова“ предоставя безплатни консултации на пострадали при ПТП, претърпели телесни наранявания, както и за близките на починали в пътни инциденти, които могат да получат застрахователно обезщетение. Консултациите се провеждат в офиса на кантората на следния адрес: град София, ул. „Хан Аспарух” №35, ет.1 надп. офис №3.

Целта ни е пострадалите да бъдат запознати с правата им за получаване на застрахователно обезщетение, процедурите и размера му. Ще се радваме да Ви бъдем полезни и да Ви информираме за всичките Ви права, свързани с получаването на застрахователно обезщетение, както и да Ви покажем реална съдебна практика за сходни на Вашия казус, така че да можете да се ориентирате какво да очаквате и да не бъдете подвеждани. При нужда от съдействие или консултация, не се колебайте да се свържете с нас!

Автор: адвокат Адрияна Николова Янчина

Покупко-продажба на недвижим имот

 

Покупко-продажба на недвижим имот

В чл.183 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е дадено легално определение за продажбата, а именно:

„С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.”

В чл. 18 от ЗЗД е предвидено, че покупко-продажба на недвижим имот се извършва с нотариален акт. Българското законодателство предвижда възможността да се подпише и предварителен договор, в който страните да се уговорят, при какви условия и срокове ще се сключи окончателният договор под формата на нотариален акт. Той трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, като предмет, цена, срок за плащане и срок за прехвърляне на собствеността. Предварителният договор изисква писмена форма, като нотариалната му заверка не е задължителна. Практика е именно в него да се уговорят задълженията на продавача да предостави в определен срок необходимите за окончателната сделка документи. Страните трябва да знаят, че съгласно чл. 19 от ЗЗД всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор /т.е. предварителният договор да се обяви от съда за окончателен/.

Основното задължение на продавача при сключване на сделка с недвижим имот е да се снабди и да предостави на купувача необходимите документи. Често продавачът смята, че документ за собственост, скица и данъчна оценка са достатъчни, докато практиката изискват редица допълнителни документи. Ето защо съветът ни е предварително да се уговори, че продавачът се задължава да предостави на купувача всички необходими документи, които ще разгледаме по-долу. Много често купувачите се доверяват на продавача или на неквалифициран посредник по сделката, вследствие на което биват излъгани. Най-общо проверките, които трябва да се направят и документите, които трябва да се снабдят, са свързани с това да се докажат следните обстоятелства:

  • лицето, което се представя за собственик, е действителният собственик;
  • имотът няма други собственици, в случай на наследствен имот – че всички собственици са установени;
  • ако продавачът е фирма – да се установи, кой е действителният собственик и управител, да се установи, че фирмата не е в ликвидация или несъстоятелност;
  • продавачът няма данъчни задължения спрямо държавата;
  • в случай на пълномощник – дали същият разполага с представителна власт и необходимите за нотариалното производство декларации;
  • относно имота няма съдебни дела;
  • имота няма вещни тежести, като ипотеки, възбрани, наеми и други;
  • ако се купува ипотекиран имот, каква е сумата и условията, при които ипотеката ще бъде заличена;
  • за имота няма реституционни претенции;
  • имотът не е апортиран в капитала на търговско дружество;
  • ако имотът представлява сграда или индивидуален обект от сграда, то същите разполагат с необходимите строителни документи, включително разрешение за строеж, архитектурни планове, таблици за площообразуване, въвеждане в експлоатация/ разрешение за ползване и други;
  • в зависимост от предназначението на имота, дали същият има индивидуални партиди за ток и вода;
  • в случай, че предмет на сделката представлява земя, то съществуват ли регулационни проблеми във връзка с нея, уредени ли са сметките по регулация, какъв е статута и предназначението на земята;
  • предвид многообразието от възможни варианти и спецификата на всяка сделка съществуват и редица други документи, които задължително трябва да бъдат проверени.

 

  1. Необходими документи за покупко-продажба на недвижим имот:
  2. Документ за собственост, с който продавачът се легитимира като такъв. Най-често срещани документи за собственост са:
    • нотариален акт за покупко-продажба, нотариален акт за дарение, нотариален акт за замяна, констативен нотариален акт и други;
    • договор за продажба, сключен по реда на Наредбата за държавните имоти;
    • договор за продажба, сключен по Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост на държавни или общински имоти.
  3. Удостоверение за данъчна оценка. Издава се от съответната данъчна служба по местонахождение на имота. В данъчната оценка адресът на имота трябва да е идентичен с адреса на имота по нотариален акт, в противен случай от съответния район се издава удостоверение за идентичност на адреси. В данъчната оценка на имота трябва да са вписани всички съсобственици на имота. Съсобствениците трябва да нямат непогасени задължения за имота (да са платили данък и такса смет) и това да е вписано в удостоверението за данъчна оценка на имота.
  4. Схема на обекта. Издава се от Служба по геодезия, картография, кадастър за районите с влязла в сила кадастрална карта. Справка можете да направите на сайта на Агенция по геодезия, картография, кадастър.
  5. Скица на мястото. Издава се от Служба по геодезия, картография, кадастър или от общината за районите, за които не е влязла в сила кадастрална карта. Необходима е само в случай, че собствениците притежават идеална част от поземления имот. Важи 6 месеца. Ако има разлика в описанието на земята по нотариалния акт за собственост и по скица, е необходимо на скицата да има и забележка за идентичност на имота.
  6. Удостоверение за семейно положение на всички продавачи. Издава се от служба ЕСГРАОН на общината по местоживеене. Ако продавачът е разведен или вдовец, на удостоверението за семейно положение трябва изрично да е отбелязано какво е било семейното положение на продавача към датата на придобиване на имота, тъй като ако към тази дата семейното положение на продавача е било “омъжена” или „женен”, имотът е съпружеска имуществена общност (СИО).
  7. Удостоверение за тежести върху имота. Издава се от Агенция по вписвания, прилагат се всички документи за собственост – от първия нотариален акт до последния, при наследство – и удостоверения за наследници. Ако към имота има земя или идеална част от земя, се прилага и скица на имота.
  8. Пълномощно. Необходимо е в случай, че продавачът не може да присъства лично на сделка. В пълномощното изрично се описват правата, които упълномощителят предоставя на упълномощения при представителство. Пълномощното се заверява нотариално – заверяват се подписите и съдържанието на документа. Към пълномощното се заверяват нотариално и декларация по чл. 25, ал.8 от ЗННД и декларация по чл. 264, ал.1, от ДОПК.
  9. Декларация по чл.264 от ДОПК.
  10. Декларация по чл. 25, ал.8 от ЗННД.
  11. Декларация по чл.26 от Семейния кодекс. В случай, че имота не е придобит по време на брака, той не е СИО, но ако съпругът (съпругата) е адресно регистриран там, се попълва декларация по смисъла на чл.26 от СК за съгласие за продажбата. Същото се отнася и за имоти, придобити по наследство, дарение и др., които не представляват СИО.
  12. Удостоверение за граждански брак на наследодателите, които са придобили имота (в случай, че са съпрузи)
  13. Съдебно решение за прекратяване на брака с развод. Необходимо е в случай, че продавачът е разведен.
  14. Удостоверения от Брачен регистър.
  15. Удостоверение за актуален административен адрес. Необходимо е само в случай, че има разминаване в описанието на адреса по документ за собственост и понастоящем.
  16. Актуални удостоверения за наследници на всички починали лица. Необходими са при покупко-продажба на имот, придобит по наследство. Трябва да са издадени или заверени в последните 6 месеца. За всеки починал трябва да има отделно удостоверение за наследници, в което трябва да е посочена точната дата на смъртта, семейното му положение към датата на смъртта, както и кои са наследниците му. На хората, които са починали неженени, се посочва освен това, че са починали без деца, защото човек може да не е женен, но да има деца. Издава се от служба „Есграон” на общината по последното местоживеене на починалия. Удостоверенията за наследници трябва да са издадени по данни от личен регистрационен картон на починалото лице и по регистрите за населението, а не по данни от молба- декларация на поръчалия удостоверението.
  17. Проверки за завещания на всички починали лица. Необходими са при покупко-продажба на имот, придобит по наследство, издават се от Служба по вписванията.
  18. Одобрени архитектурни проекти. Необходими са при покупко-продажба на сграда и земя.
  19. Разрешение за строеж /позволителен билет/
  20. Удостоверение за въвеждане в експлоатация.
  21. Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа (със заверени коти, от който е видно до какъв етап е достигнал строежа на сградата)
  22. Констативен протокол по чл.181 ал.ІІ от ЗУТ, издаден от общината (ако имотът е готов на груб строеж).
  23. Разрешение за ползване или Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата. Необходимо е при покупко-продажба на имот в строеж. Ако сградата е завършена. Това е документ, който се издава от съответния район на общината или от ДНСК след подписване на Акт 16.
  24. Таблица за застроените площи и идеални части на обектите (следва да е подписана и подпечатана от изготвилия я инженер)
  25. Удостоверение за актуално състояние на дружеството – продавач/строител.
  26. Протокол на общото събрание на съдружниците, на съвета на директорите или решение на едноличния собственик на дружеството (Трябва да е подписан от всички съдружници, с взето решение за продажбата на конкретния обект описан с площи, цена и с отбелязване, дали цената ще се заплаща с кредит от банка)
  27. Решение на Общинската служба „Земеделие и гори” (бивша Поземлена комисия), за възстановяване на имота и Протокол за въвод във владение. Необходими са при покупко-продажба на поземлен имот, възстановен по ЗСПЗЗ на наследници. Решението на ОСЗГ трябва да има отбелязване, че е влязло в сила.

Моля да имате предвид, че това не е изчерпателно изброяване на всички документи, необходими при изповядване на сделка с недвижим имот, а само част от тях. За всеки имот са необходими различни документи, с оглед на неговите специфики и особености. Адвокатско дружество „Савова“ предоставя на своите клиенти консултации и пълно правно обслужване във връзка с покупко–продажба на недвижими имоти, както и при снабдяване с необходимите за това документи. При нужда от съдействие или консултация, не се колебайте да се свържете с нас!

Автор: адвокат Адрияна Николова Янчина