Проблеми с Фонда за гарантиране на влогове в банките и КТБ

Дали Фонда за гарантиране на влогове в банките действително изпълнява своята функция и отговаря ли на целите, за които е създаден?

След краха на Корпоративна търговска банка много хора не успяха да получат парите си и останаха ограбени и излъгани. Държавата е създала система, която уж гарантира влоговете в банките, но практиката показва, че тази система не функционира павилно и реално влоговете на хората не са защитени по никакъв начин.

Много често при сключване на Договор за разплащателна сметка по никакъв начин не можем да променим условията, които банката е поставила, а подписваме многобройните документи, които банковият чиновник ни подава без дори да ги четем и да обръщаме внимание на това, което пише в тях.

Водени от мисълта, че дори и да не сме съгласни с отделни клаузи, ние нямаме силата и властта да ги променим, дори не правим опити да водим преговори за постигане на по-изгодни условия. Наясно сме, че ако възразим, че нещо не ни харесва ще получим отговор от типа „Това са условията, които нашата банка предлага, ако не ви устройват можете да проверите в друга банка.”

Отивайки в друга банка виждаме, че условията, които тя предлага са много сходни с предходната и разбираме, че няма съществени разлики и колкото и да не ни харесва, все трябва да сключим договор с някоя от тях, защото искаме парите ни да са „на сигурно” на влог, а не да ги крием у нас.

Без изобщо да сме водили преговори да ползваме префернциални условия, ние сключваме договора във вида, в който ни е предложен. Много често в Договорите дори е включена следната клауза:

„При промяна на Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага при операциите си с клиенти, новите им стойности АВТОМАТИЧНО пораждат действие по този договор, без да е необходимо предварителното съгласие на титуляра.”

Цитираната клауза сама по себе изключва индивидуалното договаряне, тъй като не е възможно Банката ЕДНОСТРАННО да променя условията, те автоматично да влизат в сила без изобщо да е необходимо съгласието на титуляра.

По този начин изначално още със  сключване на Договора ни е отнета възможността да оказваме влияние на това, което се случва с нашите пари, тъй като банката запазва правото си автоматично и без наше съгласие да променя лихвите, таксите и комкисионните, които прилага.

И в този момент се появява въпроса какво ще се случи с парите ни ако банката бъде обявена в несъстоятелност? По какъв начин ние можем да си ги получим обратно? Смятаме, че след като държавата е създала Фонд за гарантиране на влогове в банките (ФГВБ), съществува механизъм, който да ги защитава. Мислим, че след като предявим вземанията си и представим всички доказателства, че реално сме имали влог в една банка, ние обезателно ще получим парите си обратно. Но на практика нещата не стоят точно така.

Според Закона за гарантиране на влоговете в банките ФГВБ гарантира влоговете, независимо от броя и размера им, на едно лице в една банка до 196 000 лева. Този закон би следвало да урежда обществените отношения, свързани с надеждното функциониране на системата за гарантиране на влоговете в банките и защитата на вложителите. В него е записано, че целта на фонда е да допринася за стабилността и доверието във финансовата система на Република България, като осигурява защита на влоговете и изплащане на гарантираните влогове и осигурява оптимална защита на интересите на кредиторите в процеса на банковата несъстоятелност.

Наистина така написано звучи доста обнадеждаващо и вдъхва сигурност, но има една разпоредба от закона, която разклаща тази стабилност – в ЗГВБ е посочено, че не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия.

Въпреки, че е почти невъзможно един обикновен човек по някъв начин да промени условията, които банката прилага и да постигне по-изгодни условия, както бе посочено по-горе, това е най-често прилаганата законова разпоредба, на база която Фондът отказва да изплати претендираните суми. Или иначе казано, след като предявим вземанията си към банката по законоустановения ред, получаваме писмо, в което пише, че тъй като сме ползвали префернциални условия, постигнали сме индивидуално договаряне с банката и предвид обстоятелството, че сме изключително убедителен и необикновен, банката ни е предложила лихвен процент по нашия влог в размер на 4 %, докато обявената от Банката стандартна лихва, предоставяна по разплащателните сметки е в размер на 0,10 %. Това е в отклонение от лихвения процент, който банката по принцип предлага на клиентите си, поради което попадаме в приложното поле на цитираната разпоредба и ФГВБ няма задължение да ни върне парите.

В този момент или се чувстваме изключително специални, тъй като разбираме, че без да сме положили каквито и да било усилия банката ни е предоставила в пъти по-висок  лихвен процент, отколкото на другите си клиенти, или с ужас установяваме, че ние сме едни от многото излъгани и ограбени от една коварна схема.

Адвокатско дружество „Савова“ може да Ви предложи правно обслужване по дела срещу Фонда за гарантиране на влогове в банките, както и срещу банки, които са нарушили Вашите права и интереси, като неоснователно са променили лихвения процент по кредита Ви, или без правно основание са го обявили за предсрочно изискуем. При нужда от съдействие, консултация или процесуално представителство, не се колебайте да се свържете с нас!

Автор на статията:

Адрияна Николова Янчина
Адвокат, Адвокатско дружество „Савова“